Павлина Петкова - Хербарий

Живея в гр. Бяла, Русенско. Член съм на Конфедерацията на българските писатели. Председател съм на КБП – Бяла. Мои публикации са помествани в периодичния печат у нас и в чужбина, както и в редица алманаси и антологии. Превеждана съм на руски и испански език. Носител съм на грамоти и отличия от литературни конкурси за поезия и хайку.

***
Два охлюва
под цъфналата вишна.
Първа среща.

*С отличие от международен хайку конкурс на тема „Вишнев цвят”, 2017

***
Песента на птиците
събужда простора
и копнежа на крилата.

***
Под вишната – венчелистчета.
Мравката чеиз стяга.
Празничен ден.

***
Март - 
ни зима, ни пролет.
Рожденият ми ден!

***
Пресъхнала река.
Камъните помнят
посоката на водата.

***
Пролетно ухание.
Буря повали цветята
под прозореца.

***
Слънчеви лъчи заплитат
в клоните на липата
пролетния ден.

***
На върха – огън,
слънцето разпалва 
новия ден.

***
Под вишнята
следа от охлюв
и капки роса.

***
В прозореца – сянка
на забавен каданс.
Птица се оглежда.

***
Каменна река.
В пресъхнало корито
мравешка колона.

***
Над полето -
живи светлинки
в нощта.

***
В дългия ден - 
пируети.
Чадъри от глухарчета.

***
Плашило.
На рамото му – светулка.
Страж в полето.

***
Пожъната нива.
Златото на лятото - 
в питка.

***
Дъждът спря.
Охлюви подават рогца
след стъпките ми. 

***
Дреха в реката -
лодка без витло.
Пътува към морето.

***
Денят спуска завеса
от огнен залез.
Звезди – фойерверки.

***
Есенен лист -
платно на художник
и отминал живот.

***
По жиците
търся спасение -
бяла лястовица.

***
Бостанско плашило.
Облак от пепел
след каруцата.

***
Хербарий.
Тъга по излета
и спомен от планината.

***
Облак след облак -
небесна писта.
Свети Илия трещи.

***
Снимка.
Запечатано лято
в детски смях.

***
Гълъби след дъжда
летят към дъгата.
Сянката им скъсена.

***
Празни щъркелови гнезда.
Време
за ново начало?

***
Зимна утрин.
Самотен гларус
на замръзнал фонтан.

***
Зимна вечер.
Върху пръстена
отблясък от камината.

***
Рисунки по стъклата.
Вятърът в шушулките свири.
Коледна песен.

***
В снежното утро
бездомно куче на прага
в очакване.

***
Самотен гларус.
Снежинки танцуват
по вълните.

***
Врани в полето
кълват снега.
Оглеждам се за кокиче.

***
На пързалката -
отблясъци от слънце,
смях и олелия.

***
В сушените плодове на баба -
живителна сила
и слънце от лятото.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023