Маргарита Черникова - Ледоход

Морето се разпени в устата на стареца. 13 черни котки минават пътя ни. За нас остава само зима с поезията на Маргарита Черникова.

Александър Арнаудов

***
Не зная как
да съм удобна
като жена
увита във вестник,
като парче
домашна баница
и букет
свит в списание.
Трън съм
в очите,
болка в рамото
и порой
в новините.

***
Не зная
кой си
и къде си,
но помни,
че за нас
остана
само зима.

СТАРЕЦЪТ И МОРЕТО

Той полудя
морето
се разпени
по устата му.

ЛЕДОХОД

Сърцето ми
се пръсна
на парчета
лед

ПЕТЪК

13 котки
177 живота
всичките
черни.

ЛЮБОВ

Драскане
в гърлото
бяло течение.



Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023

Previous
Previous

Райна Вакова - Сенките на корена

Next
Next

Павлина Петкова - Хербарий