Стефания Милева - Огнени обръчи

Търсим светлината на нощта. Водата от извора е отвързана. Влизаме в огнените обръчи на Стефания Милева.

Александър Арнаудов

*
Виждам те
как прескачаш като млад лъв
огнените обръчи
помежду ни
и ме спасяваш в съня си
който е в моя сън

СЛИВАНЕ

Водата
от извора отвързана
забързана
затичана
обтича ме
съблича ме
обича ме
Водата
от слънцето разискрена
от вятъра разплискана
догонва ме
с пенливи пръски
когато от леглото й
измъквам се на пръсти

*
Ти си
призмата през която
светлината в мен
бликва в цветове

*
Когато
минеш през отвъд
и се родиш от лоното
на всепрощаваща забрава
не се надявай
на пътека светла
и бременна от песни тишина
не е безпаметна душата

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 42, март, 2023