Николай Колев – Черни ангели

Заспиваме с надежда и се будим винаги другаде. Времето изтича по-бързо от вчера и днес с наносекундите на Николай Колев.

***  

Заспах с надежда…
А се събудих 
окован във пранги 
на дъното на мрачен, 
сив метох.

Сам.
Сред падналите 
черни ангели 
пръкнали се
от ръкописа на Енох.

***   

Попита ме една позната, 
кажи кога, 
къде е „днес“ 
и как да го намеря…
Не можеш, 
отговорих ѝ, 
защото днес 
с всяка наносекунда 
вече ще е вчера.

***  

Ще мълчим ли 
за почернелите листи 
и безжизнени клони 
под оловния свод – 
жалки останки 
от мъртвата есен 
на нечий живот.
Или ще говорим.
Но това 
вече ще бъде 
/разбира се/ 
друга история.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024