Ангел Николов – Аз се върнах
АЗ СЕ ВЪРНАХ
Аз се върнах. Досещате се кой съм. Пастта ми е незапълнена, гладът – ужасяващ, познавате моите отрови, но пък удобни за собствената ми дейност, поне докато светът се задоволява с битки, стратегически недомислици и с горчивият смях, излизащ от моето гърло, гърло по-скоро на вулкан, който не изригва, а всмуква, поглъща всичко живо и неживо, усеща задоволството си и пространството се превръща в животно, което иска да си поиграе с мен, но не може, не, то не е достатъчно силно, неговата мощ е нищожна, защото аз не просто поглъщам, аз изразявам своята воля, аз съм вашето чудовище, но и вашата страст, защото човекът е роден престъпник, иначе нямаше да има безброй имена, които не споменавам, за да не засенчват собствената ми слава на изтънчен представител на избраният човек, на онзи, който може да изяде себеподобния си, да унищожи милиони от своя вид, да се превърне в богочовек, образ, който само аз притежавам, нещо, което ще ви докажа не защото съм задължен, а защото искам. Аз искам! Искам да ви изплаша не защото след това ще се промените, а по друга причина – изплашени, вие не сте повече от късче месо, храна за тялото и душата, за моето самочувствие и моето безсмъртие.
Аз съм облечен с човешка власт, ослепителна и еднопосочна, властта на истинската страст да наказваш тези, които ни отнемат свободата, усещането за възвишеност в свят, в който най-възвишени са парите и властта. Вие не сте родени да бъдете убийци, но неусетно се превръщате в кръвожадни зверове. Но аз съм роден такъв, не харесвам нищо в този свят, което превръща човека в хамелеон, преструващ се човек, човек на лъстта и забравата, унищожителят на самия себе си, последовател на изчезнали секти и филмови илюзии. Което подсказва, че и аз съм илюзия, но каква илюзия?! При това съвършена. Мога да убия хиляди или дори милиона жени и мъже, но ще го направя само защото искам да ги освободя. Те не знаят че са роби, подчинени не само на поробителите си, но и самите те поробители на собственият си живот, странна дума в свят на безкрайни богатства на няколко стотици, притежаващи нещо, което всъщност не притежават, за което плащат грешни пари, лишаващи се от възможността да се нарекат свободни, защото те не обичат тази дума, използват я като ключ към душите на хората, за да ги превърнат в свои слуги.
Върнах се, защото бях предизвикан, бях създал нещо, което се противопоставяше срещу непочтеността, алчността, бездушието, опасността от безчовечността, моята лебедовата песен отново беше потъпкана от безродници, по-опасни от мен, докторът на смъртта, или по-скоро вашият спасител, вие, които всъщност не искате да бъдете спасени, напротив, приемате всичко, което искат от вас, поробвайки ви все повече и повече, превръщайки ви в незначителни същества с изящността на психиатри, доказващи, че сте живи в своята плътско безмозъчно съществуване.
И ви казвам, ще плащате, че сте живи, ще плащате на всякаква съюзническа паплач, с която сте сключили договори, ще плащате заемите и лихвите на света докато сте живи, ще плащате преноса на тока и водата, опасността да паднете в някоя асансьорна шахта, ще плащате ненужните ви сто и петдесет и повече телевизионни канали, които предават едно и също събитие, близките ви ще плащат да ви погребат, погребани, ще плащате да си останете в гроба, иначе ще ви извлекат костите и ще ги поставят на работната ми маса, за да докажа необходимостта от създаване на безброй крематориуми поради липсата на свободна земя за гробове, събитие, предизвикано пак от вас, напусналите този свят, защото сте се хранили нездравословно, швейцарските учени са прави, мъртвите не се разлагат в отвратителното време на алчността и любовта към войните, но живите се разлагат, огледайте се, за празниците магазините се изпразват, а книжарниците са препълнени с безброй издания на никому неизвестни чуждоземни писатели, а за вашите се поменава само в кратките съобщения за смъртта им. И не упреквайте миналото, колкото и да ви е удобно да се оправдавате с него, вие сте миналото, същото това минало, което вече е превзело вашият свят с безумието да го обвинявате за собствените си умствен недъзи и липсата на традиции, то ще съществува и след вас чрез самите вас и чрез забравеният ви живот. Рушете, обезглавявайте, премахнете мечовете, но не забравяйте, че вие създадохте биологичните лаборатории, вие раждате недъгавите деца и ги оставяте на произвола на съдбата, вие, които ме ненавиждате, че желая смъртта ви, но не просто смърт, а унищожение, защото сте го заслужили. И не обвинявайте чудовищата и чудовищните престъпления, казвам ви, вие сте ги създавали и продължавате да ги създавате. Те не са приоритет на гениите от филмопроизводството, нито на сценаристите, животът чрез вас създава това, което не харесвате, но не го харесвате, защото е в собственият ви ум.
Звярът в мен сте всички вие! Днес събаряте паметници, утре ще унищожите най-хубавите гори и планини, в други ден ще изчерпате водата от недрата на планетата, ще се гордеете, че сте построили гигантски подземия под градовете си, за да съществувате още малко, толкова, колкото да дочакате изчезването на земята, защото вие сте престъпниците, а не аз, прочутият доктор с безбройните убийства, защото моите убийства са виртуални, а вашите, о, вашите не!
Върнах се, аз, прочутият убиец, за да присъствам на най-грандиозният спектакъл, създаван някога след Рим и след безбройните войни, върнах се, за да присъствам на собственото си умиротворение, аз съм филмов герой, вие сте убийците на живота, вие, смешните противници на езика на истината, редактирате старите романи, за да не обидите този, който всъщност е обиждащият, наранявате мъртвите автори, за да отмъстите на себе си, защото сте дребни, безлични, страхливи убийци на мишки и плъхове, каквито самите вие сте, заради собственият си страх.
Но ето и моят сценарии за случващото се. Не правете филм от него. Няма да има кой да го гледа.
Град някъде по света. Тълпи от хора, които не знаят къде отиват. Естради, върху които пънк-състави пеят гневно, все по-гневно. Думите на песните им звучат пророчески:
Монархията е мъртва, кралят абдикира,
капитализмът си отива опърпан,
комунизмът фон е, живее, но не умира,
демокрацията на либералите се дърпа,
ние сме мъже, мъжете са жени,
изборът е наш, свободата сме ние,
хей, човече на площада, точно ти,
Господ заради нас ще се самоубие.
Интериор – прозрачни стени, мебели, дрехи, фигури, наподобяващи скелети, огромни екрани, които светят в синьо, тишината е изпълнена с пустота, нищо не помръдва, надпис на огромен екран КАКВО ОЧАКВАТЕ? ВСИЧКО СВЪРШИ! На друг екран мъж в лекарска престилка си реже пръстите, един по един, текст зад кадър, „Докторе, няма ли да ти трябват?“ Отговор „Имам си робот“. Нов кадър – зала с роботи, които се самозадоволяват. Надпис: “Това ли са правили мъжете?“ Друг надпис: „Идиоти!“ Образ на робот-жена. Тя пие хапче против главоболие.
Екстериор. Огромна, девствена гора. Стадо маймуни се забавляват. Едни се хранят, подскачайки от клон на клон. Други правят любов. Разговор: Как го правеха човеците? Няма да ти кажа, могат да чуят! Но аз отдавна не съм виждала жив човек?! Мога да ти кажа как го правят роботите. Виждала съм ги, не е интересно. А и вдигат ужасен шум.
Седя в кабинета си в огромната лаборатория, останала ми от времето, когато се забавлявах, намалявайки престъпниците като ги отстранявах с убеждението, че извършвам благородно дело и размишлявам за мисловната рамка: пътят, истината и лъжата. Пътят е нещо, което изграждаме, за да служи на нас, дори не се досещаме, че е необходим и на другите, истината е нещо твърде лично, за да бъде коректив, а колкото до лъжата, аз, докторът на смъртта, казвам, тя е същината на живота в този свят, в който думите са атракция за слуха, предизвикваща глухота почти у всеки, умозаключения без последствия, осигуряващи ненаказуемост, поради което съществуват всички обществени международни, държавни и местни органи, които ме конкурират много по-успешно, отколкото разумът, присъщ дори на маймуните, чието съществуване ще продължи и след изчезването на планетата, изкуственият интелект и моя милост, най-известният създател на чудовищни престъпление, т. е. Аз, човекът!
Аз се върнах!
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 46, януари, 2024
