Митко Ламбов - Любимците на войната
Пролетта те кара да си поемеш дъх. Жестокостта е течение, търсещо реката на чуждите грехове. Войната не в мир със себе си в поезията на Митко Ламбов.
Александър Арнаудов
*
- Какво е пролетта:
разцъфваща зеленина
или завръщащ се щъркел
от есен след есен?
- Пролетта е мъж - несравним повей,
усещаш го като синоним
на любовта и те кара,
така да си поемеш дъх,
че започваш да мечтаеш.
*
- Нима привързаните към войната
очакват безсмъртие от смъртта?
- В бардака на човешката история,
най-долната курва е войната.
Скала-убиец за самоубийци.
*
- Любимците на войната
са дарени със сила и гняв,
но дали са лишени
от съдбата на Богове?
- Алчната ѝ същност
заразява момчетата
преди да станат мъже
и осакатява мечтите с предателства.
*
- Нима предразсъдъците
са безнравствени войници?
- Може би оцелелите
се въздигат в импотентни политици
и изкушението да си купят пролет
с кръвта на своето поколение
подува вените им на жребци.
*
- Нали няма победа на Любовта,
която да е платена с война?
- Да, но и най-гениалната идея за мир,
непостигната е прозрачно листо
върху забравата, а захласнатите
по илачи сеят там, където нищо не никне.
*
- Само в детските очи ли,
очите на войната не виждат
общите гробове
на грешните гледни точки?
- Жестокостта е течение,
което търси да се влее в чужди грехове.
Колко детски очи е ослепила
необузданата ѝ амбиция! Един Бог знае.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 38, май, 2022