Маргарита Черникова - Студът е вързан със синджир

Untitled-1.png

Студът е вързан със синджир за зимата. Мълчанието ни убива. Отвързваме очите си в сезоните на Маргарита Черникова.

Александър Арнаудов

ЗАКОН НА
Оммммм

Когато
животът ти
е скапан,
писането ти
е добро!

*
Всичко,
което
не ме
убива
ме прави
по-мълчалива.
Да помълчим
на друга тема.

МИНУС ТЕБ

Студът е вързан
със синджир
за зимата.
Понякога
скимти,
друг път лае
срещу вятъра
с надежда
да се отвърже
и да побегне
надалеч.
От пръстите ми,
от очите
и сърцето.
Ако ги стопля
ще усетя болка!

ДОБРО УТРО!

Рано сутрин-
бяло хапче,
розово и жълто.
Дъждът, който пада
е мъртъв
и не мога да разбера
за къде бързат
обувките на всички?
Театрите са вече отворени
и всеки е в роля,
взел е хапче,
а не мога да разбера
защо бърза да затвори
вратата след себе си
и да умре като палячо.


*

Отглеждам орхидеи,
успяват да са по- капризни от мен.
Имам куче,
твърде е страхливо.
Наскоро осинових котка.
Обичам старинни бижута,
карат ме да се чувствам млада.
Нуждая се само от мъж,
който да ме обича истински.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 32, март, 2021

Previous
Previous

Христина Панджаридис - В очите на деня

Next
Next

Айше Рубева - Свобода