Христина Панджаридис - В очите на деня

Мълчанието ни осъжда на смърто, когато пишем. Преживяното вчера остава в очите на деня. Христина Панджаридис ни напомня как да заключваме гневът на детството в себе си.

Александър Арнаудов

*

В детството имаше
къде да се скрия
и да ме извинят
че съм малка
сега пак съм малка
на гняв
но заключиха
детството ми

*
Преживяно вчера
Вятърът побеснява,
дрънкат прозорците,
промушва се студ през най-малките дупки.
Земетресение се надига в очите на деня.
Вятърът се залепва на стъклото:
не мига,
не диша,
маха с разкъсания си ръкав.
Студено е.
Той е сам.
Да му отворя ли да влезе?
Да го прегърна ли, за да заспи...

*
люлеещ се стол -
обича ме
не ме обича

*
болки в краката
цялата планина
на гърба ми

*
Преди 4 години така съм писала стихотворения
Писане на стихотворение
Кога се пише стихотворение
Когато ръцете са сложили тавата във фурната
и свиват гнездо върху масата.
При ухапване от змия
или куче,
при лъжа за сто и пети път,
при опит да се разведеш.
Кога се пише стихотворение.
При заминаване
без обратен билет.
При късмет
лекарят да умре преди теб.
Стихотворение се пише,
когато мълчанието
те осъжда на смърт
и думите –
забравили да викат SOS,
глътнати от кит
са безразличието на близките.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021