Айше Рубева - Свобода

Хоризонтът се слива с небето. Страхът пълзи във вените. Отскубваме се от земната гравитация и търсим свободата на Айше Рубева.

Александър Арнаудов

Свобода

На един приятел

Отскубвам се от земната гравитация
изчезвам като негатив на черно-бяла снимка,
но попадам в криво огледало
и се появявам отново.
Страхът пропълзява във вените ми,
и не зная мъж ли съм или жена.
И защо ми е да знам,
щом нося тайната на живота?
В мен хоризонтът се слива с небето
и земните полюси се сменят
всеки път, когато се докосна.
Политам и се приземявам
и ослепявам
и изгарям
и изчезвам
и се появявам …

И съм Свобода.
И съм Самота.

„БЕЗУМЕН ИКАР СИ!“ –
чувам крясъците на птиците,
неразбиращи желанието ми за полет.
Да усетя синевата в себе си,
да ме освободи Земята
от оковите на притеглянето
и да избягам
нагоре
нагоре
нагоре…

Дори да падна в тъмните води
мигът на полета
е междуметието пред мен
след мен е гравитацията,
която пулсира
и е в черно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 34, септември, 2021