Лора Младенова - Срещу климата

Времето е лавина от лайкове и повърнати новини. Рециклирани хора се вливат в океана от пластмаса и студ. Снежният човек на поезията е на изкуствено дишане в мъглата – бавно се разтапя в новите стихове на Лора Младенова.

*
вали киселинен дъжд
в черните петъци
вървя по павета
от тетрис
разминавам се с плочките
и ме пръскат брошури
от рекламни коли
reduce reuse recycle
се използва по-често
за хората
тях
за разлика от покупките
ги боли

*
преди да се удавя
в световния океан
на вещите
да се влея
в изчезващи видове
да потъна
в лавина от лайкове
подавам лява длан на дясната
да ме извади
да ме спаси
не я приема
повръщам слогани и новини
задавям се със себе си

*
искам вкъщи
ще ми купиш ли времето
ще ми звъннеш ли
аналогово
телефонът със шайба
в хола на баба и дядо
ми служеше за чадър
срещу климата
окачен на пъпната връв
от която настоящето
уж нямаше да се роди
погледни ме
напиши ми със молив
на стопа пред входа ми
дали
преди да се разтопим
в пластмасовата жега
ще ни бъде най-студено
отвсякога

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023