Доротея Василева - Чие е тялото

Доротея Василева е филолог англицист по образование, учител по диплома и създател на дигитално съдържание по професия. Работила е като журналист, PR и автор на статии за медии. Вълнува се от превод и литература. „Небесни тела“ е първата поетична книга на Доротея Василева, победител от ежегодния конкурс за дебют на издателска група „АРС“ и Scribens (2022). Редактор на книгата е поетесата и преводач Надежда Радулова, а художник на корицата и вътрешните илюстрации е Ива Стефанова.

Ундина

Леглото е пясъчно дъно.
Едната ми перка виси, а опашката
е сгъната под мен прилежно. Тук се трансформирам.
Преминаване от Една в Друга, обиталището
също е под наем. Хлад облизва люспите ми
и почти съм се предала. Чие е тялото? Чий е този глас?
Нощта от черен турмалин надува рога си,
а луната наблюдава. Сънят приижда
и се отдръпва.

Безпокойство

Тревожност, ситна като сол,
трие стените на вените.
Познавам се, когато познавам,
че идва пропадането, сладко-кисел бонбон.
Езикът търкаля камък,
побутва туморите от гнездата им.

Леденочервено

Кипяхме ли,
горяхме ли – и аз едва си спомням.
Тук някъде лежи трупът на старата
ми лудост. На нейно място е поникнал
агностик и всеки ден се буди със съмнение,
че плътта е жива, че в нея има бог.

Вакуум

В мен плуват риби със страх от тъмното.
Затворени в понеделник галерии,
други майки на други деца.

Има нещо, което не се вижда
с просто око, а само подсказва
за себе си. Тъмна материя.

В мен нещо расте, но надолу,
навътре. Виждам как глозга
стените ми, как ме лишава.

Cold turkey

Трептят очите на глада.
Моля се сънят да се отвори пред мен
като хладна черна супа.
Може би удавена птица
е прищипала гласните ми струни
и драска дъното.
Преструвам се, че нямам какво да кажа,
тялото ми вярва.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023