Людмила Христова - Десант
Вишни зреят насред кръстовете в небето. Ехото от войната разрушава дома на гръмотевиците. Източната поезията на Людмила Христова е безмилостен десант в оригамито на сърцето.
*
разрушен дом
отлитат колибрите
от тапета
*
снежно селце
следи от него само
в Google Earth
*
утринно оригами
светлини и сенки
през щорите
*
ново гробище
десант от парашутите
на глухарчета
*
лодката
натоварена с облаци…
отражения
*
ракия
в стъклената чашка за чай
балканско утро
*
приспивна песен
полюшва се от стреха до стреха
скъсана тента
*
обсаден град
между две въздушни тревоги
зреят вишни
*
тревожно време
като кръстове са следите
по небето
*
параклис на шосето
танцуват край кандилото
еднодневки
*
сърце
върху прашния прозорец
напуснат дом
*
година на тигъра
спи на изтривалката ми
рижав котарак
*
тревожни времена
непроменен изглежда
само клошарят
*
селски панаир
все така поскърцва
кончето от въртележката
*
есенен вятър
тополата със сврачето гнездо
като метроном
*
бледа луна
едва мигнах и се скри
в небето
*
военно гробище
бръмчат като вертолети
семенцата на явора
*
вълна след вълна
променя се фасадата
на пясъчния замък
*
фронтова граница
между отсам и отвъд
зрее жито
*
мрачен ден
почти невидима сянката
на ябълката
*
пустинна буря
по войнишките палатки
лунен прах
*
спомен за война
във войнишката каска
яйца на чучулига
*
обран бостан
само под вятъра потръпва
плашилото
*
ехо от война
детето потръпва от
гръмотевиците
*
светлини и сенки
изпреварва синкопите на дъжда
уличният музикант
*
малка нощна музика
от стъпките по снега
знакът за безкрайност
*
нощен снегопад
потъват в небето
надгробните ангели
публ. във в-к Майничи – 10.03.2022
*
мандаринова луна
киселият вкус
на раздялата
*
снежно утро
в белотата как блестят
перата на враните
публ. във в-к Майничи – 02.03.2022
*
безкрайна война
кой печели в битката
между сърцето и разума
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022