Василен Василев - Екстаз

Казвам се Василен Василев. Бакалавър съм, а отскоро и магистър по философия. Завършил съм СУ “Св. Климент Охридски”. В момента преподавам философски дисциплини в столичното 19 СУ “Елин Пелин”. Също така съм freelance учител по китара. Свиря в столичната метълкор/хардкор група Dishonored и работя като евент организатор в организацията Stigma Events. Поезията е нещо, което винаги е извирало от дълбините на моята душевност като своеобразен начин да дестилирам емоциите, които трудно бих споделил с околните. В известен смисъл тя представлява неизказаният прозорец, през който виждам и преживявам интимността на света.


Видение

Някой ден ще говорим всякакви езици
езиците на любовта и жестокостта,
езиците на милостта и ласката
езиците на гнева и скръбта
езиците на омразата и радостта
и ще си спомняме за опитите някой да ни чуе
някой който вече не е сред живите
и ще ни сломява непоносимият тътен
на мълчаливите гробове под които  
плътта не се превръща в Слово

Екстаз

Разгонена котка жално мяучи
докато бавно се прокрадва апокалипсисът на желанието
съпътстван от своите верни конници
безкрайната умора
железната благодат и неспокойния устрем
на сърцето 
което препуска с хиляди изстрели във минута

то е 

лишен от ритъм метроном учещ се в мига 
да улавя своята плячка - сянката на спомена
който се изплъзва изпод свитите клепачи на самоубиеца
и лежи на пейка чакайки някой плъх да му прегризе врата 
вместо да се увие у здраво въже 
като удавник за сламка или пеленаче за майчината гръд
мяучи тварта без печал без грижа, без смисъл
и някъде някой е яхнал нощта и нечий хълбок 
за да повтори отново проклетия кръг на живота

Eдин за друг

Хладка вода отмива струпеите по лицето
които ти оставяш след всяка целувка 
орисана с вечност сладка роса покапва по лицата
и напомня за похищението на змията в Едем


Комплекс

Пропукват се вените ми от твоята омраза
изчезвам в снагата ти
и се откривам в саваната на пустите желания
хиляда и една нощи преплувам твоите въздишки
и френетично обследвам материята на микроскопичните ти стенания
аз който съм сляп

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022