Десислава Цветкова - Хриле
Милиони очи пускат корени на брега на времето. Нещо диво плува в мраморни сънища и мисли. Думите на Десислава Цветкова укротяват поезията и дългите ѝ лилави сенки.
Укротяване
Потропват с копита
лилавите сенки
на твоите думи.
Аз им разресвам
гривата,
те цвилят от кеф.
Опитвам се
да се задържа
на седлото...
Винаги има
нещо диво,
полу-човек,
полу-мустанг...
Добре,
че съм
хванала
юздите
за мънистата...
На брега на времето
Пристъпвах по мраморни сънища,
по белите птичи следи.
Дишах с мокри хриле,
избягах от мътните.
На гърба ми
закърняха крилете,
трансформираха се на перки
сред жива вода.
Поникна ми грива,
а опашката ми израсна в пръстта.
На корените
вкуса усетих,
на семената виждах мислите.
Все жива бях.
Каквото и да имаше в реката,
на сала с мене се качи.
Когато всички думи полетяха,
ав вече имах милион очи.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022