Любел Дякоf – Всички ще умрем

Светът е мъртъв, но сълзите ни са още живи. Давим се в себе си и изплуваме на брега на Любел Дякоf.

***

Мъртви са
бреговете,
вълните,
скалите,
рибите,
моряците,
рибарите.

Моята сълза е още жива —
спуска се вече осем месеца.
Ако понечиш да я хванеш,
бреговете ще оживеят
под бурните вълни,
рибите ще скачат
до ръба на скалите,
рибарите ще ги хващат с лекота,
а моряците ще спрат
най-после да ме питат:
- Защо плачеш? Защо плачеш?

Какво значение има?

За морето
това е просто още една капка -
ще отговоря.
И в себе си
ще се удавя.

НиЕ

на сватбата, 

която нямахме,

ядохме жито

***

всички ще умрем,

но с приоритет са личностите,

които си въобразяваме, че сме

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025