Ива Спиридонова – Януари

След нас остава само тишината на януари. Пренебрегваме и движим света под хлъзгава младост. Ледената епоха на сърцето мълчи с думите на Ива Спиродонова.

Александър Арнаудов

ЛЮБОВТА Е ИЗВЪН НЕЯ

Когато падаше сърцето ми,

ти не протегна длан,

за да го хванеш.

Остави го да се удави

в лепкаво очакване

на дъното

на кратката ни

младост.

Сега съм лека,

безсърдечна

и единствена.

До съвършенство мога

да не те обичам.

До невъзможност можеш

да не ме обичаш.

УРОЦИ

Ти, който упорито

пренебрегваш времето,

движиш се в света си

по свой образ и подобие,

затваряш с лекота очите

на мъртвата любов,

но отказваш да погледнеш

смъртта в лицето.

Тя ще те научи

как да гледаш на живота

с навременно отворени очи.

ЯНУАРИ

Цял живот и нататък

имаме само зимата:

блясък е в очите

от искрящия сняг,

сребрее, посипала

цвета си в косите ни.

След нас –

само тишината

на снеговалежа.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025