Душан Гойков – Бежанец (Превод: Наталия Димитрова)
Душан Гойков (Белград, 11 август 1965) е радиорежисьор, драматург, поет, разказвач и романист. Основател и главен редактор на международно литературно списание „Балкански книжевни гласник“. Генерален секретар на PEN Armãn.
бежанец
през дванайсето столетие мои предци трябвало да напуснат дома си
и да избягат на север
от хора на които не им допадало как мислят
и как говорят
през петнайсето столетие мои предци трябвало да напуснат новия си дом и да избягат на изток
от хора на които не им харесвало как мислят
и как говорят
през седемнайсето столетие мои предци трябвало да напуснат и този дом
и да избягат на юг
от хора на които не им допадало как мислят
и как говорят
през деветнайсето столетие мои предци отново бягали
този път на запад
от хора на които не им харесвало как мислят
и как говорят
роден съм през двайсети век
живях в тридесет и седем страни
езикът на който говорих и писах вече не съществува
(вместо него тук сега са четири езика)
ала никой вече не го вълнува нито как мисля
нито какво говоря
а домът се изгуби
някъде по пътя
Из стихосбирката "Тъжни шансони"
№ 4
от дълбините на свойта самота
мъглата
поглеждам с копнеж към
височини
куполи
които блестят
и на слънце
и в тъмното
крача бавно
катеря се
пилигрим
от години
от памтивека
търпеливо
защото ти си на върха
стоиш и чакаш
винаги
№ 17
докато знамето от изкуствена коприна
шумоли от вятъра
слушаме
залепени за бетон
сигурно по навик
докато снимки
писма
по джобовете
подгизват от влага
докато бавно догаря
цигарата
в очакване на вечерта
животът кипи край нас
бори се
№ 32
в стария албум
виждам себе си
малко разчорлен
млад
строен
учуден
в огледалото
лицето с израз на отвращение
колкото повече се гледа
толкова всичко престава
да бъде важно
и сега знам
петдесет години досада
сгъстени между
двете снимки
трябва да се проветри
Превод от сръбски
Наталия Димитрова
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025
