Лили Спасова – Халюцинирам

халюцинирам входове 

без война

без плъхове озъбени пияници с чаша ракия в ръка

тумбестото шише върху пощенските кутии

чупливо е

точно като

душите им които са закърнели

от стрес

               депресия

апатичност

агресия

убила човешкото им достойнство

халюцинирам лудост 

мир и хармония

докато

пулсира въздухът от джаз

виждам светлина в очите на изкуствения интелект

и думите мълчаливи

сега живея в клип не „Луда по теб“

„Луди сме всички“

халюцинирам поезия

мъртви в окото на воюващи входове

неосъзнаващи своите ниски

IQ / intelligence quotient /

emotional intelligence /ЕИ/

насилствената комуникация

приета за нормалност в главите ги храни

изниква отдолу 

отгоре

взривява пространството

диагностицирам се устойчиво

и пирувам 

в този така клиничен свят

халюцинирам любов

където връзката между двама души не е виртуална реалност

или върховен секс

без послеслов

и кръст върху истини прибрани дълбоко

абсурдно мълчащи 

                                           пред Възкресение

пък нека говорим че нямаме нужда от artificial intelligence /изкуствен интелект/

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025