Ина Иванова – С лице към тротоара

Състраданието е кръв и глина. Летим с лица към тротоара. Дълбините няма да ни пуснат в поезията на Ина Иванова.

Александър Арнаудов

*

Не съм забравила, че всяка песъчинка

е основание за перла или болка.

Но днес е ден за гмуркане.

Вземи си кислорода.

А също - тежестите, без които

затворена ще е за нас водата

и дълбините няма да ни пуснат.

*

И ако полетиш с лице към тротоара
от най-високия прозорец без страха си,
след теб остава стъпка въздух,
прозрачен, лек, все още ничий.
Градът ще го притисне 
в подвижните си пясъци от хора,
ще смели спомена и думите,
ще ги превърне състрадателно, 
но методично

в нищо.

Ти тичай, тичай 
по поднебесните си пасбища,
безпомощност от кръв и глина.
Тичай.

*

виж

хвърлям поглед иззад рамо

докато ти стоиш на ъгъла и кимваш

и предпазливостта убива вярата ми

а непокорността – сърцето

сърцето винаги е потърпевшият

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025