Лидия Кирилова - Убийство на детето в мен

Лидия е човек, който търси и намира себе си навсякъде. Завършва художествено оформление на тъкани, българска филология и графичен дизайн. След университета пише литературна критика в рубкриката на ЛВ Letterophagy, както и поезия. Непосредствено преди да издаде първата си стихосбирка, решава да започне да се занимава с дизайн. В паузата от писането прави ръчно изработени бижута и организира фестивали за творчество и занаяти, както и работилници по Ебру. В настоящия момент е един от организаторите на събитието за поезия и калиграфия Callipoesis. Продължава да търси нови срещи със себе си.

*
Докато разлиствам страниците ти,
времето спира.
Престават да ме болят
надбъбречните жлези, вратът.
Заличаваш изгарянията по кожата ми.

Ти си онази неизличима бенка
от минало, настояще и неродено
бъдеще, която не е повод
да си запиша час за преглед.

Ако успея да те докосна, ще е отвъд
това пространство.
Ако успеем да се докоснем, ще е с върха
на четката и перото
през прозрачността на лист
платно, плат, стих, звук.

Ако днес не забравя, че да живея
тук и сега с бенката си
е съучастие в убийство

на детето в мен.

да си изметеш съдбата

говоря с метачка в градската
ще ти преча ли питам
стой си спокойно казва
пуши си цигарата
много трудно изглежда се метат
цветове от липите
мокри напоени
от нощния дъжд

влагата от пейката
попива по панталона
блузата кожата
вените костите
синапсите реагират
толкова е свежо
не знам дали да тръгна
накъде

искам да помета мисля си
може ли за малко метлата питам
много си хубава да метеш отговаря
и Маргарита е хубава
и ти си хубава
(дребна измъчена жена с изписани вежди
без предни зъби и сини очи)
ама управлявате метли
стой си спокойно казва
господ здраве да ти дава

не ми подаде метлата
на нея я е връчил

*
четяхме поезия
издълбана по масата
в тъмното с пръсти

каза ми че съм
без да ме познаваш толкова
каквато ме напишеш
такава ще бъда

теб също те бива
посоката ти е винаги източна
докато северно се стремиш на запад
пустинен скорпион
с южна душа

поезията писана на свещи
разказва неслучени
восъчни истории

среща

ако така се случи че забравя спомените си
тогава най ще си ми нужен

ще те помоля да ме посетиш
да слезеш с мене до мазето
да срежем паяжините със ножици
и да се ровим цяла нощ във миналото

ще се разпадат книгите в ръцете ни
снимките бележките тетрадките
ще ги удавим във реката много лесно
тях най-добре ще ги запомнят рибите

на куфарите пантите ще са ръждясали
самите те олющени и избелели
и дръжките им сигурно ще падат
ще ги поправим и превърнем в шкафове

със куклите парцалите и всичко всичко друго
ще напалим огън на тавана
ще се срути покривът ще гледаме луната
и щом приключим ще си сипем вино

ще си разказваме истории изтъркани
повече от гумите на колелото
ще се загледаш в тлеещия огън
аз ще бръкна в джоба на сакото ти

и ще открием че не са ни нужни спомени
щом досега не сме се срещали

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021