Елисавета Шапкарева - Мъртво вълнение

Untitled-1.png

Никой не знае какво се крие на дъното на душата. Мъртвото вълнение ни причаква в окото на нощта. Пресичаме цялата вселена, за да стигнем до думите на Елисавета Шапкарева.

Александър Арнаудов

*
черна дупка
мъртво вълнение

никой не знае
какво се крие
в подводните рифове
на душата

падането на комета
или може би
раждането на
нова планета

дълбок е
кладенецът на душата

*
луната
окото на нощта
и тази нощ ме гледа
от безкрая

и тази нощ
сигналите далечни
пресичат цялата вселена
а аз съм будна
сякаш цяла нощ
и трепетно очаквам
да стигнат и до мен

да мога
да ги хвана
да мога
да ги чуя
да мога
смисъла да разгадая
и да се разтопя
във него

*
всеки път
стигам до завой
до следващия
до следващия
все по-нататък

без да знам
какво ме очаква

но вървя
и пред мен е
ту път
ту пътечка
сянка и слънце
студено и топло
нагоре надолу

и докъде така

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021

Previous
Previous

Лидия Кирилова - Убийство на детето в мен

Next
Next

Марио Стоев-Анхело - Нощта е отражението ми