Зорница Иванова - Мразиш

Закусваме с мълчанието. Животът заблуждава глада. Земята под краката ни се пука, прободена от поезията на Зорница Иванова.

Александър Арнаудов

*

Закусвам с мълчанието ти,
поставям само моите думи върху кухненската везна,
винаги по-тежки 
отколкото е посочено в рецептата,
винаги безсолни,
винаги грешна гарнитура.
Когато масата остава празна,
събирам трохите с възглавничките на пръстите си,
с тях приготвям нов хляб,
и ето,
заблуждавам глада си.

*

Земята под краката ти
е спукан балон,
комплиментите набъбнаха, натежаха,
тежеше това, което винаги е на правилното място,
но дълбае дупка с пръст,
думите натежаха,
но думите винаги тежат,
нали
те ти трябват само докато се изкачиш по тях,
докато се хванеш някъде там горе,
нека тогава се пропукат,
нека земята се пропука
за всички под теб,
а ти
вече се подсигури.

*
Мразиш да не мразиш,
лееш в стъкло омразата си,
да среже зеницата, която те разпознае в бялата ти светлина,
в истинския ти профил,
да не останат свидетели.
Мразиш, режеш, отхвърляш виделите,
да са гледали другаде,
по-добре да са знаели.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 45, ноември, 2023