Ивона Иванова - Ретроградна вселена

За да се спасим от депресията, играем живота, без да знаем правилата. Напразно: ноемврийският брой на електронното ни списание започва с последните стихове на култовата му редакторка – д-р Ивона Иванова в ретроградната вселена на Нова асоциална поезия.

Ritual union

използваш слънцето за да изтриеш миналото 
хвърлям спасител на живота в гърлото си 
под формата на розова таблетка 
не те заслужавам
отгледах тъгата си в теб роди се със
сърдечен порок
кръстих я няколко пъти 
но не оцеля
тимостабилизаторите ликуват
плътта ти чиста като булчинска рокля 
свива юмруци в готовност за удар

*
Боровинкови нощи
любовта ми е бетон 
който ще заживее щастливо
около глезените ти докато потъваш в реката 
извадих си очите за да не мога никога да плача 
в гръдната ми клетка отдавна има само клишета празни но смели 
летим волно високо правим всичко за любовта издигаме я в култ 
строим паметници повръщаме на митинги 
може да ни спре само дихателната недостатъчност и зависимостта от
килород


What the fuck is wrong with you?

посещавам шумни места 
на които се чувствам безкрайно сама
това е новото нормално
не се чувствам специална
треморът в ръката ми застива
след няколко хита щастие
pumped up kicks свити цигари
облачен смях
ти се смееш на аутистичното ми държание
аз се смея на предложението ти за брак


Ретроградна вселена

всеки път като си мисля
че планетите са се наредили
ти пак ми пишеш
и разваляш всичко


Euphoria

опиоидни аналгетици
обезболяват сърцето ми
за да избегнем депресията
играем живота без да знаем правилата
руска рулетка със зареден револвер


You only live twice

ти си моят асансьор към рая
който няма да чакам дълго
ти си вената която не калцира
и през нея мога да вкарам пак
течното щастие небостъргачи
усещам ги като лицето си
няма хапче което да не съм взимала
релапс към суровата реалност
подай ми ръка за последно
и ме зарежи в някоя канавка

от другата страна на живота


Белият лотус

"If you only wanna live once keep doing the same shit" – unknown

не сме били себе си от безкрайно дълго време

правим всичко за любовта а тя забравя
предците ни гледат от киносалона и аплодират
поредния опит за свръхдоза
надявайки се че няма да се преродиш
свършваш с Чейн-Стоксово дишане при морфинова наркоза


*

Самоубийството —

пореден пропуснат удар за антидепресантите


Buzzcut season

отново е сезонът в който
панелките са ми по-симпатични от теб
който е на Золофт ще ме разбере напълно

живеехме щастливо и после пораснахме

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021