Иван Врамин – Огледален поглед

Копаем, за да стигнем дъното. Битието вали и омеква. Бъдещето е рохко в огледалото на Иван Врамин.

Александър Арнаудов

*
познавах един мъж

от години копаеше да стигне до дъното

винаги имаше още

когато вали битието омеква и

бъдещето става рохко

а валеше когато тя се появи

гледаше в дупката

където преди биеше сърцето му

сега там имаше само книги

и той копаеше

от години

бездънно

дълбоко

без светлина

тя вече не го виждаше

спря да идва

не валеше

бъдещето се втвърди

повече от всяко настояще

каза ми

това беше ударих дъното

не не си

след дъното идва тинята

ще гребеш иначе от какво ще направиш стълба

ще вадя книги каза

от дупката където преди биеше сърцето ми

ще ги трупам докато не изляза

ще я видя отново

ще завали

и ще стане рохко бъдещето

повече от всяко настояще

винаги ще има още

от години излизам от дупката

познавах една жена

счупената клавиатура

клавиатурата на компютъра

абсолютно недостатъчна

за лудите глави

счупена

малко повече тръпка

край на играта

езикът е узурпиран от разума

забравил е да пише

а да мисли е недостатъчно

като клавиатура

като компютъра

мижаво счупване

недостатъчно

като една вечер

няма една вечер

нощем правилата се променят

ако не чуваш си загубен

ако не слушаш си загубеняк

ушите на ежедневието са глухи

счупени клавиатури

мръднал стенограф

клавиши под босите крака на вниманието

изпуснато предчувствие

опакото на идеята

а писането беше песен

писана от безумците на битието

на клавиатурата на живота

като вятъра на пас

като мълчанието на октавио

в което изникват момичета

забравили света

света забравил тях

ами ако няма никой друг

ако сме сами

толкова по-жалко

смях за враните

безумна, Плането,

ти която поддържаш живот убивайки

ти която убиваш, за да поддържаш живота

състоянието на нещата

да откачиш направо

думи написани на клавиатури

а във валяка на дните има място

единствено за празници и погребения

огледален поглед

ако се погледнеш в огледалото

и не си същият

същият ли си

керуак буковски или виан

ако се събудиш и не помниш

онази дума

която беше си измислил

измислил ли си нещо

или пак си трезвен

а езикът пиян

какво предстои

когато правилата се обърнат

които в тъмното виреят

обръщат ли се правилата

или луди птици пеят

и преди залеза

разкриват си дъха

духа на залеза

преди да се разкрие

как денят поглъща утрото

по покривите на града

другите

това съм ад

ад това си ти

изгубеният рай

изгубен е

време е за нещо ново

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025