Ивайло Мерджанов – ТЕБ.
В първия брой за 2025 г. на списание „Нова асоциална поезия“ представяме най-новите стихове на Ивайло Мерджанов.
„Ти създаде нощта, а аз си направих лампа...” / И. Ж. Г.
сергей есенин 4eva
тишината е светлина
когато е Бог
любов
като баща
като майчина болка
синя кабала котлон
защото завършва на о
децата на куция отговор
думата „бешело“
но си заслужаваше
поетическата чекия топло
включваш ли новата
реалност
realness
«Вам
танцевающи
вам свирукащи свирчици
капитулиращи практически
грешащи без отвод
мечтаещи за ежеутрето си
с академически огромни
дажби взятки доживот»
към банката за на бали
О поете! – а той е нотариус!
ода за курвата пробиваща
с путката си
ще те съчиня късно е
мефистофел в ссср
теб
като гняв за любовта
сърце
© сълзите на Исус
алчност само за любов
отново като любов
буквата «е» съюзът «и»
диспансер вселена
като кафе с карамел
алчността на Бог Е
само към любов градовете
както и вечността цялата
и селата и, отвъд рая: сърцето
като победа на Бог
по-голяма от вечността
която е и
единствено любов дом
за любовта
Сърцето на Бог
и нас. теб.
поетическа злобка
не говори
не говори
недей говори
тишината е теб светлина
като гняв за любовта
сърцето е не вярваш ли
умираш
помогни ми!
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025
