Петър Канев – Дезертьорът

Апокалипсисът си отива с Дейвид Линч и Борис Виан. Броим краката в герба на Сицилия с поезията на Петър Канев.

МИА ФАМИЛИА

(В памет на Дейвид Линч, човек, не от тук, отишъл си заедно с Мълхолан Драйв и Емпайър)

Смъртта ми е симпатична.

Тя е доведената сестра на любовта.

Но са като близначки.

Еднакво са чисти и безкомпромисни.

А аз съм мръсен, много мръсен,

и съм по-човечен от тях,

и не съм симпатичен, 

освен, когато лъжа...

Лесно е, когато си циклоп тиранин в Сицилия,

Дионисий първи и Дионисий втори,

бос кръстник дон без сандали пред кратера на вулкан...

и още по-лесно е, когато си Поли, Поли, Поли-фем,

останал и без едното си око...

Но ако имаш три очи

и шест чувства?

Дали ще се разберем по между си?

А колко крака, аджеба, имаше на герба на Сицилия...

Все не мога да запомня...

ВРЕМЕ ЗА КИКИМОРИ

Изкуственият "акъл" от Силиконови долини 

не е по-малко грозен от изкуствените джуки 

от силикон...

НЕТОЧНО ВРЕМЕ

Продължавам да чакам Апокалипсиса,

а той или не идва

или вече ме е подминал.

СКЪСЯВАЩИ СЕ КРАКА

За кога да си говорим лъжи?

Толкова ли много време остава?

АНТРОПНИЯТ ПРИНЦИП НА 11-ТО ИЗМЕРЕНИЕ В ПЛАНЕТАТА НА МАЙМУНИТЕ НА ЕЗОПОВСКИ ЕЗИК

Ha-ha charade you are (Roger Waters)

Дотолкова вече не си заслужва

да живеем със себе си в собствената си кожа,

че си направо си заслужава вече да кажем нещо светло не за тук -

за паралелни вселени,

но само за най-невъобразимите -

и не за тези, и не за тази, която вече превръщаме 

в пеещи фекалии, о, а и i нео-холера

в шарада на Пениуайз, 

в токсична помия -

по свой образ и подобие...

Сбогом. 

И Слава на тази инагорация

на союз нерушимий, Веспучи, Газа и Йерусалим,

йезуити и викинги

и Залив

не от този свят.

написано в ерата на водолея, 20 януари, 2025 г

ДЕЗЕРТЬОРЪТ (по Борис Виан)

Меланхолията на фон Трир почва обещаващо…

И свършва адски гадно… Само на половин век

и вече искам да си ходя…

Госин льо президент в 9-ти кръг,

за къв съм ви, трябвам ли, или…

За къв да съм Вергилий,

екскурзовод за следващи… кой… Кай… кое… кои…

Само че от Христос как да дезертираш от…

няма армия,

рибари от сърца,

рибари на сърца,

които, ходейки по вода, потъват

в море мъртво…

Ах, да!

„Защо си припомням ловът на делфини сега?“

Коя? Коя?...Доктор Рио?

Коя?...

Ах, да!

Ще остана още малко…

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025