Ивайло Мерджанов – Слово за неписмовните

Отказът да пишеш е победа на свободата.

Ивайло Мерджанов

СЛОВО ЗА НЕПИСМОВНИТE (НЕИЗВЕСТЕН АВТОР ОТ X ВЕК)


безписмовното мълчание е
истинската сила на духа.
не пишещите не авторите
не оставилите тежка следа
не останалите с образа си
в историята като особени човеци.
безписмовното мълчание е
истинското смирение
от силата на духа.

смирението е в тяхното
минавам и заминавам от този свят
без да оставя нито ред наследство
нито стих нито роман нито книга
нито своята истина нито своя
покрит в тъмнина кален и зъл път
нито скверните си дела разкрасени
нито себичната си истина обяснена
нито измамните си отвека гордости
нито ловкото си думопритежание
нито пък властта на своите мисли

безписмовното мълчание е
истинското смирение
от силата на духа.

истинската сила на духа е там
на премълчалите всичко
които са простилите всичко
на неизговорилите мрака
в скверните си сърца истински човеци
на неписмовните и премълчалите
на обичалите тихо истински до смърт
уж слаби в играта с думи
а всъщност наистина силни
в смирението си в огорчения си твърд
отказ да хванат лесния нам тигел на славата
отказа от малодушното гордея се в безконечното
рвение за разгромна победа над останалите
над скромното чисто сърце на неуловените от поезия
над свободните от оковите на писателството

отказът да пишеш е победа на свободата тихият
отказ да пишеш е победа на свободата

свобода пред демонската им прелест на поети
свобода пред начетената им похот
свобода пред мрака на лукавия им разум
свобода пред професорските им брътвежи измамни
пред книжните им страсти поетските им суети
пред искащото власт и почести име
онова аз съм писателско стоя
над вас безумие което е
позор пред тяхната
истинска сила и величие

кой от вас е наистина силен и кой е
смирен до степента да се отказва сам
от горделивата си авторска и авторитарна
същност на произвеждащ познание звяр?

пиша това и съзнавам слабостта си пред тях

поклони се на измълчалите пътя си неписмовни хора
поклони се на премълчалите живота си, поет – ти
никога не си бил толкова земен и толкова високо ти
никога няма да бъдеш толкова чист и толкова истински.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022