Александър Арнаудов - God save the queen
Елизабет II доживя края на света. Лятото е пробен период за ада, спасява ни единствено чистилището на климатиците. Август е най-ужасният месец преди септемврийския брой на “Нова асоциална поезия” и последните стихове на шотландския боец и редактор на електронното издание – Александър Арнаудов.
август е най-ужасният месец
топлината бели лицето
и дълбае сянката наобратно
тук няма да се събудиш
преди да се удавиш в потта
езиците засъхват върху слънцето
чета дневния хороскоп и се моля
спрете да раждате зодия лъв
преди да колабирам
ужасен съм
когато всички тъпанари
се връщат от отпуска
преди лягане
благодаря на Бог за климатиците
лятото е просто
пробен период за ада
God Save The Queen
Кралицата доживя
изобретяването на телевизора
Втората световна война
отмяната на робството
смъртта на Кенеди
първият имейл
експлозията в Чернобил
падането на Берлинската стена
края на Британската империя
птичия грип
Брекзит
Ковид 19
Маймунската шарка
но тегли чертата
преди септемврийското четене
на Нова Асоциална Поезия
скръб
всички пишат стихове
за градския транспорт
аз се моля
да те прегази влак
плюя на гроба ти
нощта се срасна с ръцете ни
държащи отсъствието
отброявам 14 песни време
разпиляни по гърдите ни
утрото идва като свлачище
и ме изхвърля на улицата
след 3 месеца отчупени
от гъстия глад на света
в една връзка
винаги има двама виновни
ти и майка ти
затегни колана си
и скачай
бавно и мъчително
след битов инцидент
или предозиране
настоящето е тежко бронирана рана
когато си представям
как те убивам докато спиш
и кучето оглозгва трупа ти
ако обичаш някого
травмирай го доживот
интернет е мрачно място
противогазът ме пази
от изпаренията на септември
ядреният взрив е блокиран
за злоупотреба с език на омразата
животът ми е до коленете
законът на джунглата гласи
консумирай или те консумират
писна ми всички да издават книги
любимият ми подкаст
са гласовете в главата ми
нарамихме пушки за фронта
в социалните мрежи
гърмежите отекват като лайкове
авторите на НАСП са в окопите
русата певица я спонсорират 10 малки редакторчета
времето за поезия свърши
сутрин газът потича като кич картички
студената война
е изравнителна сметка от топлофикация
нищото отстъпва назад
рестартирайте рутера
начин на употреба
диагнозата ме надбяга
целуваме се
и зъбите окапват
като мазилка в панелка
баща ми е на антидепресанти
майка ми продължава с успокоителните
гаджето ме заряза по препоръка на психиатъра
сестра ми засега е нормална
сърцето е в спешното
простете за неудобството
изхвърлете листовката
по препоръка на лекаря
и се самоубийте
усмирителна дълбочината
гравитацията е неподвижна и бяла
безкрайността гледа навътре
към следващия полет
с гастарбайтери студенти бизнесмени
който се надявам да не кацне
за да не водя четения
не посягайте към апокалипсиса
искам всички да страдате
повече от мен
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022
