Васил Прасков - XXI век

В супермаркетите продават смърт и застраховки, а животът е поезия за самоубийци, безкрайно интервю за мръсна работа, старообрядчеството на сърцето. Винаги превземаме Полша вместо себе си, а войната се сервира като отмъщението – студена. XXI век е 15 минути след края на света в стиховете на почетния редактор на списание „Нова асоциална поезия" Васил Прасков.


XXI век

на тайната вечеря на света
войната се сервира като отмъщението –
студена


от тишината на престъплението до шумната радост
толкова светлина
движи машините
проститутките на страданието
кръщават с огън вятър и вода
супермаркетите продават смърт и застраховки
черно-белите снимки обявяват пълнолуние

*
пиша рядко
нямам сили да хвана рак
приятелите ми се хвърлят под влакове

днес се навършват
15 минути от смъртта ми


интервю за работа

когато видиш отворен прозорец
каква е първата ти мисъл?

да го затвориш?
да скочиш?
да полетиш?

какво е отворен?
какво е прозорец?


мързел

да превземеш
полша вместо
себе си


старообрядчество

има две хубави неща
след пет часа -
да докараш някой до оргазъм
и да си кажеш молитвите вечер
може и обратното

сутрин молитвите са други

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022