Николай Колев - Желязната завеса

Миналото е захапало опашката на бъдещето. Животът ни е със сбъркан софтуер. И Бог е при нас след думите на Николай Колев.

Александър Арнаудов

*

Безумно младите години…
Желязната завеса 
дори не бе ръждясала…
Кафето беше „Инка“ 
и баничките струваха 
жълти стотинки.

Бъдещето втасваше.


*

Върховната Субстанция 
е безтелесна 
и е неделима.
Бог съществува 
по  /нечия/ необходимост.


*

Не знам…
Кръгът не е ли 
многоъгълник 
с безкрайно мънички страни 
във който миналото е захапало
опашката на бъдещето…
И Бог е там.
Или го няма.


*

Животът ни 
със сбъркан софтуер 
в гравюра на Дюрер 
със тежка рамка.
Драма…
От рамката 
измъкване няма.


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 43, май, 2023

Previous
Previous

Весислава Савова - Екскурзия в Цюрих

Next
Next

Гергана Георгиева - Предсмъртно до другите