Емил Кръстев – Антипесен за човека
Обхванати от пролетарски паразитно-праволинеен патриотизъм слушаме антипесен за човека в подземието на Емил Кръстев.
АНТИПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА
‘I’M A SICK MAN… a spiteful man… an unattractive man,
that’s what I am. I suspect there’s something wrong with my
liver.’
Негово зло жалко
Зло нищожество човекът:
Суха буца; прашна гадост;
Влажна лоена сгурия;
Потна тиня; кир; бездетна плюнка;
Гной-пихтиестo-ръждяс’ла-от-Смърт кръв;
Приказно разпятие на Еволюция.
Чер негодник и лихвар; болен селски кесар;
Роб на маг—на чуждий император:
Капиталистическият съдбоносен хаос…
О, режете му главата, Да! режете веч!
О, това е цял разкош!
Гле‘йте как се гърчи!
Долу мракобес
Бѐзисусен!
Долу Аз,
Без кръст,
Без…
ФИФИ ВИСОКОТО ПЕДЕРАСТЧЕ
Разпорено шкембе сред поприще
власинки
с раздуханите мигли и
размазани древноегипетски
лайна (че сякаш май са на онази котка)
разпиляват се по хубавите ти
къдрици, тези които захранват струя
алени трупове,
любовната партида за двама,
тумбак, гащи и пишки
по инстаграмски,
искат и не могат:
„Слюнча върху розов прах!“ —
пролази младата дама,
„Но почакай, чакай:
имам си в долния тестис една
виолетова салфетка в
моята торба,
но не може
да е Смърт,
не, това проклятие е тъй както
блян застопорено,“
както всичко останало,
както всичко застинало,
Ала-бала-ница, турска паница
какво е чувството да те
пари масата?
Брилянтно, навярно, твоя реч,
пък поантата ще сложи:
„Аз съм педерас, педераст ще
няма да съм весел,“
защото, то, заглавието е тъй страхотно,
ама, тя, тя помията е пълна,
Та, нали вие ме щадихте,
канонизирахте във апокрифа,
Сътворихте! —
това, това,
Лазар и Христос
във охра-менделеевската си градинка
си бърбореха,
па люпеха и мазни семки,
сякаш щеше да е маниакално даже,
може би, ако
употребявах и парфюм
със натурални нотки
на измъчван кактус, някак си
аз просто предполагам, разбира се,
предполагам просто,
няма да се плашиш,
няма да се плашите ни най-малко,
напоследък, напоследък обаче, постоянно
глобусоподобно кокиче-кравешка-целувка
ми се шири сред къдриците на
тате. Тате, от високата
протестантска кула
прехвърчат призраци
рояци.
Тате, нечий главен мозък
набучен
на острието на Св. св. Георги И Ламянопреподобен
спори със самата си синева, дори на върха на часа,
и какво да стори,
и заеква.
АНАЕРОБНА РАЗВРАТИШКА
Изсъхнал пламък кокала ми гложди
И разкривена влага тъкан плюнчи,
Ръжда по рижав рицар пло̀ди дрожди
И шестоока банши връз трол слюнчи.
На Голджи апаратът секретира
Органелна Риба — Водолей, змей
Тлъст, сляп с шест очи. О йон нервира н
Ексхумира пепеляво-кисел Про метей - - - -
Еш таз султанска власт (везирска завист)
Що моногам‘то ме хромирва, що?
За кръвен данък пъди, чист, с ненавист?
Брей! кво е тва омазно вещество??
Верига на врата на Цезар лъска,
„Не ме докосвай!“ — със сълзѝте пръска….
НИРВАНА
Камъкът мъдрува,
Реката го завлича,
Вятърът запява.
— — — — — — —
Човекът ги обрича…
ПАРАЗИТНО-ПРАВОЛИНЕЕН ПАТРИОТИЗЪМ
Плесен заплесната по политика
Поличбено България плени,
Пасивно пролетариат покорен
Си борбения глас от залпове
унищожи.
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025
