Марио Стоев-Анхело - Нощта е отражението ми

Нощта е нашето отражение. По пътя към ада има огледала. Виждаме света и пресичаме зимата с Марио Стоев - Анхело.

Александър Арнаудов

*
нощта е отражението ми
в локва


*
аналогова връзка
спъвам се
объркан
няма ги черниците.

*
По пътя към ада
надолу надолу
ще има сложени огледала ,
да се огледаме в тях
че белким се сетим


*
някой отряза
брезичките
там в съседния двор
мъчно ми е за тях.
Светеха горди
през зимата.


*
вече не излизам никъде
само с мисълта си пресичам
разстоянията
само с нея срещам приятели
или сядам на някоя пейка
и виждам света
само с нея се научих на всичко
което за другите навярно е малко,
но пък на мен ми стига.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 35, ноември, 2021

Previous
Previous

Елисавета Шапкарева - Мъртво вълнение

Next
Next

Жо Костадинов-Негатив - Когато потъвам