Христо Мухтанов - Пробуждане
Мислите се преплитат в бяс. Острите игли на съзнанието ни пробождат. 31 пъти мълчим света отвъд поезията на Христо Мухтанов.
Александър Арнаудов
31
започна с крилете на прилепа, който
три пъти прелетя над леглото -
мислите се преплетоха в бяс,
не спирах да чета за хидрофобията -
може би най-отвратителния начин,
по който човек си отива:
изпитвайки ужас именно от водата,
бълнувайки, без да може да преглътне,
да понесе основната част на живота,
напускащ го бавно; почти не мигнах,
макар прилепът да беше заминал
по своята ултразвукова нишка;
пропастта трае месеци
острите игли на съзнанието се забождат
най-вече нощем, на границата,
когато този свят изглежда съвсем изтънял,
смисълът му се е изгубил,
когато болезнено нямаш представа за отговора
на вечните въпроси, иначе скрити -
сега те връхлитат
като прилеп който не е на мястото си
като теб който не си на мястото си
има ли нещо отвъд този свят
като липсата на воля да продължаваш
симптомите включват:
главоболие,
безсъние,
емоционална лабилност,
тревожност,
делириум,
халюцинации,
връщане към миналото,
писане на поезия
мигрената ми не спира от петнайсет години;
бих извадил окото си и бих го дал
на просяка, край когото минавам – сигурен съм,
че животът ни е страшно различен,
и все пак накрая опира
до едното оголено съществуване,
до сбора от крайници и телесни системи,
до парещата физическа болка
от придошлата тишината изплуват старите ми стихотворения -
припомням си думите, техните особени стъпки по редовете,
мелодията им почти ме унася, докато температурата на тялото
се покачва почти неусетно, зная –
затворен съм в него, само в него съществувам,
една променяща се материя, която продължава
от тук до ей там, след която не става ясно
дали просто няма да изчезна, не става ясно
каква е нейната отговорност, останалите
чертаят правила, въвличат те в играта си;
в притискащата тишина
постепенно чувам жуженето
з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о
з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о
з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о
з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о з а щ о
докато лежа на леглото, насред спалнята,
съм едновременно на терасата, опрян на преградата,
съм на шосето в тъмната част на деня, виждам фаровете,
съм в стаята в болницата, не мога да преглътна водата,
съм на ешафода, очаквайки изстрела,
и макар да поемам дълбоко дъх и секундите
да се разтягат в своята безкрайност, тя все пак изтича,
аз се качвам на парапета,
разпервам ръцете си и политам,
бивам прегазен, отстрелян, сърцето ми спира,
костта на лицето ми се разбива в паважа
…
пробуждане
не мога да понеса
отново да съм тук
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 41, януари, 2023
