Димитра Канева - Госпожица Меланхолия

Сърцето е бездънна пропаст. Посоката на живота е сигурна катастрофа. Губим надежда в присъствието на госпожица Меланхолия по-известна като Димитра Канева.

Александър Арнаудов

наричайте ме госпожица меланхолия

тялото прощава нежно
на всички ранени спомени
наричайте ме госпожица агония
мозъкът клокочи с мисли
за всички големи падения
наричайте ме госпожица бъркотия
сърцето се хвърля вироглаво
във всички бездънни пропасти

дали не съм госпожица благословия?
когато стоя неподвижно
всяка мечта изглежда възможна
но аз винаги правя крачка напред
душата се движи
в посока сигурна катастрофа
аз съм госпожица еуфория
няма нищо по-сладко
от дългоочакваното разочарование
няма по-силен адреналин
от изгубената надежда

наричайте ме госпожица...
няма значение каква
наричайте ме госпожица
никога госпожа

някога

когато живеех в този град
не си забравях чадъра
но често си забравях сърцето
последния път дълго
не си го потърсих
вкусът на чай с мляко
и мирисът на подправки
ме отвеждат
до улици с мокър асфалт
там
с него се спъвахме
един в друг
и се вричахме
във вечна любов
все още помня 
как да стигна до къщата ни
отвътре отново звучат
акорди на китара
но вече не помня
къде са белезите 
по тялото му
заглъхнал е
гласът му сутрин

сега
този град е все така
дъждовен и уханен
градовете са си същите
променят се единствено сърцата
моето се издига 
да търси друг град
птича песен се отприщва 
в гърдите ми
летя

пет години

първата година
ти дадох
сърцето си
с всичката кръв
вените
артериите
костите
сливиците
бъбреците
не беше достатъчно

втората година
ти дадох
кожата си
с всичките белези
рани
бенки
драскотини
гной
не беше достатъчно

третата година
ти дадох
гласа си
с всичките звуци
високи
ниски
детски
старчески
кашлящи
нежни
не беше достатъчно

четвъртата година
ти дадох
мълчанието си
с всичките мисли
философски
поетични
трезви
зловещи
налудничави
не беше достатъчно

петата година
ти дадох 
душата си
с вярата
че няма да я изгориш
на клада
като видиш
тъмнината
прозираща 
изпод бялата покривка
стаените чувства
на агресивен световъртеж
неконтролируемото желание
за невъзможен полет

оказа се достатъчно
да ме оставиш
по пътя към кладата
да се задъхам
от пушека

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024