Елиса Хес – По калъп

Мулти-жанров писател. Обичам да създавам къси разкази. През месец Август 2024г. издадох дебютната си книга „ДИВНА“ на фантазно-митологична тематика. Любими жанрове са ми фентъзи, ужаси, научна фантастика, исторически драми, трилъри... Вдъхновявам се от Чарлз Буковски, Дийн Кунц, Чудомир и Елин Пелин.

Намерете ме в: www.smart.bio/elissahess

1. ЧАСОВНИК 

Вдишвам… Издишвам...Будувам…
Часовникът капе в главата ми. 
Кап-кап, мислите ми тиктакат 
И в редица, подобно на самоубийствена армия 
маршируват към края.
Една подир друга се хвърлят
в бездната на наостреното ми съзнание. 
Тик так… Вперила очи в мрака 
не слушам, вдишвам бели ивици шум, 
които съскат при всяко издишване. 
Жива съм. Будувам. И мисля. 
Без да мога да утоля жаждата за тиктакане.

2. ПО КАЛЪП

Не паснах в калъпа, който изляха,
мериха ме с мерки, универсално студени.
"Не си ни по мярка", казваха с яд,
щом не пасвах на техните схеми.
Алчните им ръце се протягат хищно,
за да смачкат всяко добро начало,
в свят, където добродетелта виси на кантар
с числа от екрана и продаващо тяло.
Аз стоя отстрани, невидим и тих,
сърцето ми не ламти за продажби.
Техните погледи минават през мен,
като през празно пространство, без оглед на важност.
"Не струваш!" крещят те откази неми,
и отместват напред погледи остри, жестоки.
Но аз няма да падна в рова дълбок,
където много преди мен намериха гибелта си.
Сам ще си проправя път, в този капиталистически свят,
и ще създам свой собствен калъп, своя мярка, където 
стойността не ще се измерва в злато, а със сърце
и чрез силата на мисълта ни.
Те отхвърлиха мен, защото съм чужд,
не паснах на корпоративната им матрица.
Но аз съм си самодостатъчен тук, и напук
създавам своя мярка в тази кенсъл епоха.

3. ДИЛЕМА

Безразличие…Безразличието ме убива, 
като празният поглед, който минава през теб, 
като полъха на вятър, без да те докосне.
Изстудява ме. 
Сърцето ми замръзва от несвойствената отчужденост 
и в него всеки ден зейва нова пукнатина.
Някой ден ще се пръсне. 
Може би ще бъде избавление 
да се свърши с тази непрестанна мъка, 
с тази ярост към себеподобни, към познат и чужд
в името на келепир и придобивки малки. 
Ала ако утре всички пукнем изведнъж, 
кой ще ни опее толкова жалки?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024