Петър Чухов – През шпионката на съня

Липсата се промъква между живота и съня – там, където образът в огледалото остава неразпознаваем. Думите на Петър Чухов са тишината и солта в нашите молитви.

***
Погледни през шпионката
на съня

възможно е
да видиш себе си
но не по начина
по който си се представяш

нещо може би
ще ти липсва

нещо друго ще бъде
в повече

навярно няма
да се познаеш

докато някой
не те извика


***
Думите
са пера

за какво са ти – 
да полетиш

или да разпериш
пъстра опашка


***
В началото
бе солта
и солта
беше Бог

а времето беше
солена вода
и изтичаше
но Бог
оставаше

и хората го поглъщаха
и го продаваха
и издигаха
груби стени
за да го пазят

но времето
ги отнасяше –
и стените
и хората

а Бог
оставаше

затова
докато солиш салатата
супата
или яхнията
кажи молитва
за Бог

без когото животът
би бил
безвкусен




Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024

Previous
Previous

Димитра Канева - Госпожица Меланхолия

Next
Next

Весислава Савова – От морето до планината