Петър Чухов – През шпионката на съня
Липсата се промъква между живота и съня – там, където образът в огледалото остава неразпознаваем. Думите на Петър Чухов са тишината и солта в нашите молитви.
***
Погледни през шпионката
на съня
възможно е
да видиш себе си
но не по начина
по който си се представяш
нещо може би
ще ти липсва
нещо друго ще бъде
в повече
навярно няма
да се познаеш
докато някой
не те извика
***
Думите
са пера
за какво са ти –
да полетиш
или да разпериш
пъстра опашка
***
В началото
бе солта
и солта
беше Бог
а времето беше
солена вода
и изтичаше
но Бог
оставаше
и хората го поглъщаха
и го продаваха
и издигаха
груби стени
за да го пазят
но времето
ги отнасяше –
и стените
и хората
а Бог
оставаше
затова
докато солиш салатата
супата
или яхнията
кажи молитва
за Бог
без когото животът
би бил
безвкусен
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 49, септември, 2024