Анабела Крумова - Ад е червилото

Реалността е разкъсана от течения и погледи. Красноречието на двойниците ни оголва истината на края. Адът на поезията е червило, с което Анабела Крумова бележи септемврийския брой на списание “Нова асоциална поезия”.

*
от началото до края ти
ще те събличам
с поглед 

забавлява се съдбата чрез мистериите 
за началото
в разкаянията ти не чувам нищо помислено ще побелеят косите ти и представата ти за бъдеще ще изостава  

друг ад е червилото
с което се подписваш
по чаршафите 
не показваш на хората голотата в истината събличаш фантазиите им като мен 
погледите ни биха се засекли и на дъното на океана 
колко дъна са нужни да изплуваш на повърхността на големите въпроси
виждам
реалността разкъсана от течения 
стичат се захвърлени 
истини по стените й 
вечността която търсите не притежава 
окончания
с течение на времето ще разчлениш членуваните думи
в разказите си за рая ще оставяш края отворен 
и ще останеш доволен


понякога 

скъсяването на деня  
ме кара да мисля за 
дългите ти крака и 
разликата между 
любовта и брака
в мисъл по-спокойна 
от покойник 
давя съвестта си 
на дъното издирвам 
своя двойник 
в представа по-розова 
от последния залез на 
лятото танцувам с теб 
на брега, но спъва ме 
бегът на ятото 

понякога 
в следобедно 
просторечие крия 
тъгата ужилила 
нашето красноречие

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022