Даниел Генчев – Tortured poets

Неудобният писец пише през листа, право в сърцето - спелува делириум, чете рождение. По дъното личи върхът, но в суперпозиция личи процесът изобщо. Надигам се.

Tortured poets

 

шибайте се измъчени поети 

отдели факултети и клубове 

първо съм син кожа и кости 

швейцарски часовници военни лагери камиони оловното семе на баща ми екна 

различни имена през границите 

дЗак-дЗук-дЗук-дЗак-дЗук-дЗук 

врагът долу не мръдна 

господи убих човек преди да го бъда 

не казвайте на мама ще откачи 

шибайте се измъчени поети 

филми пиеси и книги 

работник вози бус към 

предградия кал шивашки цехове 

пияни машини бият прогреса 

дЗан-дЗун-дЗун-дЗун-дЗан-дЗун-дЗун-дЗун електронни пръсти ме зашиват в процеса 10,000 предци ме дишат аз не издишвам баналности дърпам конци и кръстове семейства разводи знамето кърпя 500 години по-късно 

гърмя гайдата през Балкана космоса и всичко оОо Дельо оОо оОо Дельо оОо 

ето Марс Венера гъзът на Uranus 

Голямата мечка на малката мечка 

съзвездия безвездия луните на Хронос 

материята кърпя 5000 години по-късно електронни съзнания зашивам в процеса първо син кожа и кости 

останалото мъртва порнография

Voyeurism 

неустоим в септември 

запознаха ни кашоните 

дето твоята разопаковаше през сълзи 

мъжеството ти загаси 

свещите в хола 

блесна насилствен аборт 

звънът на счупени халки 

възбуди лигите 

след десет майстора още 

капя по краката т и и и и 

и и и и и и и и и 

защо ме съмняваш 

мебелът бил хлабав 

паркетът издут 

после ме обстрелваш жадно с члена в ръка 

аз видях с крайчеца на окото как я глътна през препуциума за мен направи място 

да изляза през пролуката


Фентанил 

светкавици свличат небето чертаят сенки по колата  

в колата петно на мъж 

възбудено пулсира 

от година мръзне черна запустяла едва на гумите стои 

таблото свива вежди щом той изпуши лепкав дим 

между зъбите на фара щръкна пречупи ги излезе 

плъзна по асфалта гола 

неизречена молитва

на паркинга паркирана кола 

в колата няма никой 

алармата отчаяно пищи 

тази седалка не е от полиестер 

тази течност не е бензин


Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025

Previous
Previous

Антония Атанасова - Twin Peaks

Next
Next

Райна Кацарова – Кинопрожекция