Райна Кацарова – Кинопрожекция

Раждаме се преброени и чипирани. Режем домат и сланина като дюни в пустинята. Всичко е мимолетно в Кючука и кинопрожекциите на Райна Кацарова.

Александър Арнаудов

Заделено настрани

Сенките на бориките

по белия път през зимата

като свършваща лента на кинопрожекция.

Стриите по корема ми след като родих, приличащи на дюни в пустинята.

Пръчките в оградата на къщата на нашите, без да забравяме за ръждата,

извивките

и скърцането на пантите.

Резките от ножа по дъската

на която е рязан домат и сланина.

Правите редове на слънчогледите,

като писти за излитане.

Улиците на Кючука

объркана координатна система,

непоносимите, зле поставни павета,

пешеходната пътека пред началното училище.

Не ми казвайте,

че не ви радват малките неща,

че не ги търсите нарочно,

не ги забелязвате.

Не ми казвайте, с гордост,

че все още не сме кодирани,

преброени, чипирани.

И също, че сме незначителни,

мимолетни

и нищо неоставящи след себе си.

Има ни.

Това е достатъчно.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025