Божидар Пангелов – Софийската мъгла

Животът обича само живите. Имената глъхнат и изтъняват. Паметта ни са думите на доайена на Нова асоциална поезия – Божидар Пангелов.

Александър Арнаудов

Малка музика

Свирят цигулките тънко...

Масата с бяла покривка.

А между нас –

сянката на свещта.

Търкалят се думите –

перли в игра.

Хлябът тежи…

През есента – падат листата

изваяни.

*

животът само живите обича

всеки ден

а мъртвите - празник

за да има

споменава

и имената глъхнат избледняват

и всяка памет изтънява

и всичко се повтаря

начало след начало

тъгувам

възхвала

в софийската мъгла

улиците лампите са призрачни

и се изгубват

тогава

единствена надежда е

първият тролей

светещ

искрящ

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025