Беатриче Гунова - Каин

Съвършенството изтича в отходния канал. Оттук нататък антиутопичният роман за ада започва да се пише сам като притчата за Каин и Авел на Беатриче Гунова.

Александър Арнаудов

ВКУПОМ НАСАМЕ

Опитът за човешко съвършенство
изтече неусетно
в отходния канал на суетата.
За надменно безхаберие
безхлебната награда.
О, изненада!
без да се усетим
всинца
осъмнахме затворени
в Преддверие на ада.
Оттук нататък
антиутопичният роман
започва да се пише сам.

КОГАТО ТОКЪТ СПРЯ

I.

Когато токът спря
и батерията ми остана без заряд
аз
със ужасооблекчение прозрях
че изначално мъртва бях
за всичкознаещия виртуален свят.

II.

Съзвездие от гущерчета
зелени залепени на стената
около точка светнала случайно
в космическия двор на самотата
сгряваха телцата си студени.
Моите до твойте думи.

III.

В прастар капан
подмамената мишка
отровно сиренце
наволя гризка.

В новоизработения ChatGPT зандан
щом се закачиш веднъж
на кукичката Open AI и Open All
вратата-гилотина мигом пада.

IV.

Сезам, отвори се!
Грамада от невидими биткойни
Виртуално злато.
И ето ни и нас,
без чипове за връщане
със пръст в устата
залостени във пещерата.

V.

Когато токът спря
зад облак тъмен
надникна кръглоликата луна
Търкулна се по небосвода сведен
и цопна в бъчвата
с дъждовната вода
Наведох се над нея
поисках ясно и отблизо
да я видя
Обля ме лунна светлина
И, ако щете, вярвайте
Луната с човешки глас ми проговори:
„Хубаво е, че дъжда във съдове събираш,
но не допускай кал и кръв
от крана за вода да потече!“
И после взе, че ми намигна
преди отново да се скрие
зад облак тъмен във високото небе.

Истина ви казвам,
намигна ми и се усмихна
точно тъй
както някой някога
любов ми обеща.

А беше мрак до козирка.

VI.

И в моя кратък сън
навярно ти не беше
И в твоето безсъние
навярно аз не бях

БРАТА В НАС

И Авела и Каина
тя роди от страст
обречена и грешна
Ти можеш...
прошепна Той
и я подмина

Оттогава обсебена
аз неуморно търся
един Човек
от дън душа разкаян
и името му да е
Каин

Все авеловци
праведници безпогрешни срещам,
но аз от опит знам, че
безгрешните са винаги готови
да изместят бога

И Авел Авела убива...
И той
не бил пазач на брата си.

Той нямал брат.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 51, март, 2025

Previous
Previous

Христина Панджаридис – Понеделник

Next
Next

Божидар Пангелов – Софийската мъгла