Божидар Пангелов - Смирено вървя

Нощта е къса като дъх и дълга като вик. Въздухът е кораб, който няма да се върне. Смирено вървим в светлината на Божидар Пангелов.

Александър Арнаудов

*
родена от морската пяна
между пръстите й се стрелкат
блестящите риби на въздуха
и кораби
които няма да се
върнат

Коледно

Нощта е къса като дъх
и дълга като вик –
жена, която трудно ражда
ден.
Пламък проблеснал над вода:
единствен,
невидим,
свещен.
Неподвижна звезда.
Не отминава нищо
родено във Дух.
Не се и повтаря.
Кръговратът е счупен –
след живота идва живот.
Смърт няма.
О, майко – раждай!

Глас божи над мрака:
“ роди се…”

Светлото влакче

Светлото влакче пътува,
с децата, които вече не са.
За Париж, Брюксел пътува,
за черната Африка.
Светлото влакче тъгува,
за стъпките на еленчето под елхата,
за блясъка във очите и
ах, за играчките.
За Синята птица, за белите снимки,
за ръката, която поставя звездичка.
За съня, който се сбъдва.

Пътува светлото влакче.
Пътува.

срещи

срещнах
две котенца–близнаци
гледаха (към мене) любопитно
срещнах
две бебенца–близнаци
гледаха (отвъд мене) далечно
срещнах
момиченце с пеперуди
(в косите)
гледаше (през мене) усмивка

смирено вървя

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022