Ана Цанкова - Птиците режат с крила
Птиците разрязват с криле студения въздух. Небето ляга кротко на раменете ни. Тежим като незаслужена смърт и протягаме душата на Ана Цанкова.
Александър Арнаудов
*
ще срещна задължително в тъмнина любовта си
тогава ще я позная
тя ще иска да изрисува ръцете ми
и ще говори за изгреви
аз ще ѝ кажа да ме прегърне и да не ме пуска никога
защото е толкова важно да не те предават
така имаш повече кръв за приятелите
гибла
никой не успя да научи
Кобейн и Вирхов
да правят крем карамел
да работят от девет до пет
да се тревожат за хляба
за душата си
да гледат новините в осем
да емигрират
да берат ягоди по безкрайни полета
да бършат задници
никой не успя
светът е чудесно място
за неуспели съдници
въжетата се късат твърде късно
отровата живее под чуждите клепачи
понякога реките стават дом
а улиците смисъл
бавно разкопчавай камъка
между ребрата ми
нуждата да съм аз
е пясъчна буря
краят започва от мен
добре че никой не успя
да ме научи
на свободата си
*гибла – пясъчна буря
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 36, януари, 2022