Беатриче Гунова - Метеори

Сънуваме чужди сънища. Сърцето свисти уморено в метеоритния дъжд на Беатриче Гунова.

Александър Арнаудов

*
Влюбих се
в грозен мъж.
Влюбих се
в страхотен пич.
Влюбих се
в отворена рана.
Влюбих се в щрих.
В откъслечни думи.
И го сглобих
в главата си.
И го положих
в сърцето си
като в гроб.

*
Като метеори
преминахме
един през друг
и се усмихвахме
на входа
и на изхода.
Приличаше на
флирт,
а бяхме жадни
за любов
на входа
и на изхода

*
Мета̀
парченца от балони.
Умирахме от смях,
докато ги пукахме.
Защо ли?

СОМН

Изстреляна отдавна
след мен лети стрела.
Лъскаво е черното копито
просветващо в шубрака.
Кентавър ли ме мами
да потъна в гъсталака?
Крадлива сврака
чужди мисли бъбриво рецитира.
Мълния предупреждава
че ще озвучава мрака.
Оттича се по лист червен
на богоравен клен сълзата.
На зазоряване
стрела свисти сребристо
прицелена
в умореното сърце.
Изтръпнали за сън
очите си разтварям
и се увещавам:
Не заспивай!

СУТРИ

1.
Не се раждаме равни
и не умираме равни.

2.
Който е влюбен
в себе си
трябва много да бъде
целуван.

3.
На разума устата
не се запушва
с длан.

4.
Времето е това
което те отнема
следователно
съществува.
Времето не съществува
когато не може
да те отнеме
от мен.

5.
Стихоплетството не е
поезия
точно както
политикантсвото
не е
политика.

6.
Не кради чужди идеи
развивай ги -
дай си шанс.

7.
Дали времето ми е
изтекло е въпрос
на време.

НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО
шепота шепти
на пристъпи и подли стъпки.
Безлични тръпки
кръпки върху силует.

Две птиченца, тъй малки,
пърхат
в екрана на прозореца
очаквам ги със нетърпение
дано и днес да долетят
да залюлеят клона на дървото.
Да ме омагьосат...

ПО НИЩО
не личеше,
че тази сутрин
ще се стопи
последната ми
надежда
да чуя човешка
реч.
Медии – лай
Улица – лай
Съседи – лай
Фейса – лай
Оглушителен лай...
Моето куче
ме предупреди
преди да умре,
когато го гледах
в очите
и то мене
замислено...

ЖЕНСТВЕНО ПО НИКОЕ ВРЕМЕ

Копнея да съм
негова
не искам да съм
ничия

Косите ми са
дълги безсънни водопади
разплетени в сънищата
на мъжа, когото
няма да погаля

привличаш ме
необяснимо
проклет и непознат
на въображението
сок от плод
се стича
на капчици живот
без логика и обяснение
идея ли е
или е любов?

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024