Божидар Пангелов - Есенни

Хлябът крепи сърцето ни. Душата е по-дълга от мисъл и по-кратка от ек. Крием ябълката в есенната градина на Божидар Пангелов.

Александър Арнаудов

***
косата ти ухае със дъжда
на есенно сено в неделя
и в тишина повита
с всеки звук
на листите потрепващи
от срамежлива светлина
възнася се нагоре
паяжина тъй прозрачна
като златна есен...

***
Отче Йоане - хляб нямам
(къс е хлябът насъщен).
А Лествицата - толкова дълга…
По-дълга от мисъл и
по-кратка от ек
на камбана.
Срам ме е, Отче,
че днеска говоря,
а не мълча като зрънце,
като капка от свещ.

Крепи ми сърцето.

ЕСЕННИ…

По Н.Лилиев

Малкият есенен дъжд
почуква
по дългите ламарини
тихо,
невидимо.
Малкият есенен дъжд
не носи растеж
на реките звънливи.
Малкият есенен дъжд
не разказва
радостни приказки
за кратки лета.
Малкият есенен дъжд
не пои.
Той люлее дълго земята
тихо,
невидимо.


Оранжево

Единственото, което ми остава
са тези есенни дъги,
жената със пуловер

в най-оранжев цвят и книга.
И ябълката скрита.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024