Наталия Недялкова (Прогресива Геометрикус) – Слънчевата страна на сенките
Последният ден на август вдига кървата наздравица с черна ракия. Няма нищо по-хубаво от лошото време в слънчевата страна на сенките на Прогресива Геометрикус.
ОБЪРКАНА КОМУНИКАЦИЯ
От памтивека та чак и до днес
все не намират общ език
гласът на душата
и новоговорът на разума
някъде там е пресечната им точка –
от слънчевата страна на сенките,
където речта
като река
извира.
МОЛБА
Господи,
научи
непослушните си деца
да пият
от извора на Живота.
Не да вдигат
кървави
наздравици
с черна ракия...
***
Толкова много думи:
коя е вярната –
тази, която
отваря железните порти
или онази,
която ще изхвърчи
като камък?
БЕЗКРАЙНО
Питам се кога боли повече –
когато змията сменя кожата си
или когато новият „Аз“
се измъква от отеснелия образ
или когато в последния ден на август
дъждът напомня, че лятото си отива,
за да се върне през следващия кръговрат.
Уроборос. Без начало и край.
Защото нали – „точките ги мразим“*…
––––––––––––––––––––––
*Препратка към стихотворението на Гане Тодоровски «Нощ без пунктуация»
НеБУКВАЛНО
За да избягаш от буквализма,
неусетно от буква
се превръщаш в знак.
Но как да разгадаеш
символизма
на този свят,
където
опашатата лъжа
се обяви за кавър-версия
на истината?
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 50, ноември, 2024