Беатриче Гунова - Настъпваща обществена деменция
Оставаме без бряг и без посока. Семената на живота са разпръснати. Борим настъпващата обществена деменция със стиховете на Беатриче Гунова.
Александър Арнаудов
НЕ МАМИ ДУМИТЕ
ЩЕ ТЕ ИЗМАМЯТ.
ВЪПРОС
I.
Моят бог
през ранното ми детство бе
баща ми
усмихнат, благороден
тактично благоразположен
без отегчение да отговаря
на моите несекващи въпроси.
- Татко, добрите или злите
са повече сред нас?
- Разбира се, добрите.
- Защо тогава ми пáри
под петите? - настоявах аз.
- Защото злото хвърля
златен прах в очите.
- Излиза, че сме заслепени вече,
безумци повлечени в потока
без бряг и без посока?
- Кълнове в земята са добрите.
Разпръснати са семената.
Живот в живота подаряват.
Посредствени са злите, но
единни са във злото.
Различното
безмилостно унищожават.
Така се хранят.
II.
За зло или за добро
от малка съм аналитична
и не попитах моя бог
от ранното ми детство
защо така внезапно ме напусна.
Навярно имал си причина
и тя е несъмнено лична.
Така научих че
мъж, баща и Бог
дори когато ме обичат
могат да ме изоставят.
Така научих, че вината
за думите и за делата
съвсем не подлежи
на обяснение и там лежи
заровена тъгата на всяко
откровение докато гейзерът
горещ избухне от устата.
Така научих, че въпросът
отговор изисква, а отговорът
нов въпрос,
но Бог ушите си запушва
въобще не иска да ме чуе
оставя ме сама във ада
на главния въпрос не отговаря.
И той е:
Защо организирано доброто
тъй бързо се превръща в зло...
ИЗПРЕВАРВАЩ ПОГЛЕД
С днешна дата
ме тревожи
Договорът между
Империите
след края на
Войната.
Настъпваща обществена деменция.
Боря се да защитя
думите,
чието трепетно звучение
все още помня.
ИОАН
Иоан е братовчедът
на Иисус.
Иоан е мислителят есей,
който знае, че нему първом
жертвата се пада
и не за капризите на Саломе
Ирод ще заповяда
да му отсекат главата.
Иоан
отдавна разгадал е
сред пустинята и суетата
пътя на реката,
затова решава и покръства
в божий син човека,
любимия си братовчед,
Иисуса.
Иоан е мозъкът и вдъхновението
за най-красивата от всички приказки:
Бог е Сътворение,
а сътворението е
Любов.
Гладният Иоан
отшелникът поет в пустинята
не вижда никакво спасение
в езическата алчност на телата
Предтеча е и знае:
Душата тепърва
все по-гладна
все по-жадна
без любов
ще бъде.
КОТКА ПОД КРЕВАТА
Ръка поднася ми
кафе в леглото.
Кой си?
Защо не те познавам.
Коя съм,
казваш, че ме помниш
- Къде е любовта -
питам те небрежно -
не я намирам
под кревата.
Единствено намирам
обезобразени думи,
хвърчащи пухове
от скъсана небрежност.
Къде отиваш
в тази свежа утрин.
Къде оставам
в тази непрогледна нощ.
Къде по дяволите
можем да заминем
заедно.
Заедно и надалеч.
Под стряхата се ронят
занемарени спомени
за неразбиране.
Недей очаква
пак да съм виновна,
аз знам, че ти си
изначално прав.
Затова ми говори
говори ми
за наука и за Марс
за политика
за дантелени бикини
за неизтанцуваната страст
за умиращи от глад деца
за бежански вълни
за сушата в света
за кехлибара на звездите
когато са далечни
и за парѝ парѝ парѝ
от тях нали зависи всичко
за вируси и за войни.
Не спирай, говори
най обичам за война.
Несекваща и всеобхватна.
На всеки срещу всеки
е днешната война.
Виждам огъня
как ред по ред
на земния ни дом
етажите облизва.
Огньове виждам
да проблясват
през стъклата
на обиталища
задръстени от грях.
Абсурдна арогантност
да се трупа повече
и още.
Безумието няма кой
да спре.
Очакваш
нещо да ти кажа.
Уви,
написах ти поема.
Сред говорилнята
сама живея
отдавна съм се умълчала.
В мълчание
по-ясно чувам
всеки глас
и всеки стон
от недоизречените думи.
Вината ми е жегата
от разстоянието.
Животът преминава
между НЕ и ДА
между тук и там
между дете и майка
между теб и мен
между обичам
и обичам
между сроден
и родина.
Ти заминаваш
в тази свежа утрин.
Аз оставам.
Прости ми,
светът ми отесня отдавна.
Който и да си,
аз нямам повече
какво да кажа.
А котката лежи
в краката ми.
ПО СВЕТА И У НАС
Русия се самозатрива
митологично.
Украйна се преражда
драматично.
Европа все се пита
аристократично
кой на кого ръце извива
апокалиптично.
В глобалния разджуркан свят
срещу безбройни диктатури
цивилизация демократично
как се отстоява?
Конспиративни централи
бълват врели-некирели.
През два океана Новият свят
подхожда към войната
прагматично.
Но времето е ядрено и
балистично.
Небесната империя
смълчана е в затишие
съвсем неекзотично.
Диктатурите явление са
епидемично.
Голодомор зловещ лицето на Земята
изкривява.
Преразпределение атавистично
пак настава.
Едно и също повторение.
Безмозъчно унищожение.
Къде и със кого съм?
Къде и със кого си?
Самоопределение.
ПОЗИЦИЯ
Подменят Пушкин
в учебниците
с Робърт Бърнс
в Украйна.
Като че ли те са
взаимозаменяеми
салфетки.
Що за извратена
смешка?
Булгаков направо
на боклука.
Срещу отвратителния узурпатор
така ли
ще спечелиме войната,
приемайки за своя
неговата гнусна
опорна точка.
Фашистката опорка.
Не! За друго е войната
за независима Украйна,
за цивилизация и свобода!
Зад което аз заставам
със съчувствие
и поведение човешко.
Четете Пушкин.
Четете Робърт Бърнс.
Четете Достоевски и
Буковски ...
и всичко точно
ще си дойде по местата.
Другото
ни вкарва в коловоза
на зловеща грешка.
На ястреби
не се самосервирам(й)
за закуска.
ЧЕСТИТА КОЛЕДА
приятели и неприятели.
Честита Коледа
Напук
на всичките абсурди
сервирани безспир
от обиграния елит.
Честита Коледа
на всички ваксинирани и неваксинирани
несексисти и сексисти
на всички
един на друг противопоставени.
Честита Коледа
на мравката
на рибата
на прилепа
и
на акулата захвърлена
с отрязана опашка
за нещо си на няКойси
потрябвала.
Честита Коледа
на Антарктида
Митично разтапящи се ледове.
Потоп.
Честита Коледа
на другарите
от Изтока и Запада.
Самозабравилите се водачи
на народите
да съберат най-сетне
ума в главите си, защото
очакваното
неочаквано може да се случи.
Честита Коледа
на маргиналите
на еретиците
на просветените
на осветените очи
от огъня на кладата.
Те знаеха заръката:
Умът остава вечно болен,
лишен от свобода.
Честито Рождество,
приятели!
Изборът е ваш
и е свободен!
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022
