Петя Богданова - Празник на празнотата

Денят е вакуум на съответствията. Тишината се потрошава. Преглъщаме спомените с думите на Петя Богданова.

Александър Арнаудов

*
днес е вакуум
на съответствията.

днес не спира да мълчи.
потрошава се тишаната
в стените и устните ми.

днес преглъщам спомени за спомени.

днес е полусъстояние на преходност;
празник на празнотата.

*
знаеш ли - аз съм ябълка
презряла за времето си
поръсена с красиви думи
с остри езици
лилава
студена
а толкова сладка

знаеш ли - аз съм връхче на
нож
огледално съвпадение
кардинална закана
за подлост и похот
а толкова сърдечна

знаеш ли - аз съм реброто
от зъл баща, лукав
и зеницата
от добра майка, прислужница
грозното семе и топлата почва
раждат мен.

*
днес е ужасно хубав ден
от онези в които въздухът е празен
и земята диша очарованията и
разочарованията ни
от онези в които мога
да се
влюбя
в този който ме изчука
правилно
и да реша да го взема с мен
завинаги
или поне до февруари
от онези в които има
лекота в дробовете
и бяс в намеренията

от онези в които
съм хаплива сърна сама
в бара
с шот ракия и сок от нар
и виждам без да искам бъдещето си:
как детето ми пораства
как майка ми остарява
как се разделям с още няколко
неща които нося без да са мои
как не позволявам на никого да ме обича
как издавам още шест книги и закачам
кориците им на стената

как се самоубивам на осемдесет
защото астмата и артритът и туморът
правят живота гаден

как стоя на някаква тераса
на моята къща
и си мисля за всички мъже и жени
които не съм изчукала
заради младежка глупост

за всички хора
които не съм обичала
поради невъзможност да обичам
напълно себе си
за всички които не съм разбрала дали
са ме обичали

и столът ми ще се клати напред и назад
напред и назад
а аз само ще залитам напред;
без избор да се върна назад.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022