Боряна Богданова - Аз напуснах

Есента разказва годините. Миналото минава под небето и остава по кожата. Напускаме бавно с думите на Боряна Богданова.

Александър Арнаудов

есента разказва

едно дете събира листа в различни цветове
подрежда ги по време и ги прибира
в джоба на раницата си

...

оттогава минаха двайсет години
нищо не се е променило

Мляко и минало

Една стара жена посочи кравите си –
две големи мудни тела вървяха по пътя към селото,
докато се разминавахме.
Не се плашете, каза, сухата ѝ ръка одраска времето
и останахме завинаги там,
под небето върху кожата си.
Миришеше на нещо важно повече от вечно –
млякото, знаете ли, никога не ми се струва мокро –
на всяко мляко и минало.
Погледнах жената в очите и видях всички останали.
Боже, колко многобройно ви няма.
Някъде удари звънец или камбана,
ръката ми хвръкна към шията, за да се увери, че не съм аз.
Кравите ни обърнаха гръб, опашките им ги последваха,
аз напуснах бавно и този път.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 40, ноември, 2022