Беатриче Гунова - Краят на поезията

Чайковски започна студената война с живота. Всеки ден идва краят на поезията, за да остане отвъд завинаги. Вдигаме бялото знаме на отчаяната радост в новите стихове на Беатриче Гунова.

13 от 13

1.

Поетът
обезоръжен ловец
в обезлюденото пространство

2.

ГЛОБАЛИСТИКА

с ваксина или без
човечеството
от само себе си
се срива

3.

ХУМАНИЗЪМ ОТ НОВ ТИП
ИЛИ ЧЕЛЕН ОПИТ

домашните любимци
на болните от ковид
в Китай ги умъртвяват
за да не страдат

4.

ХОРЪР

пренаселени сме
от омраза
приказна зараза

5.

ЕЖЕДНЕВИЕ

от боклука – пица
душата – прегоряла жица

6.

МЕДИТАЦИЯ

пресушена бутилка
въпрос
на масата поставен
без отговор виси

7.

ДЪРЗОСТ И КРАСОТА

жена със пенис
и мъж, задоволен
от свирка

8.

РУБРИКА „НОВ СВЯТ“

на Марс е
Новата Америка
и новият Колумб
е Мъск

9.

АМНЕЗОАПЕЛ

все някога в Сибир
горивото ще свърши
Везувий ще изригне пак
и тъй нататък, и тъй нататък...
да изгорим учебниците
по история

10.

ТУЙТО

16000 войнѝ
статистика
а между тях
една война
студена

11.

НАРОДОПСИХОЛОГИЯ

защо ми е така самотно
когато всички сме качени
на една и съща въртележка

12.

НОВИНА

и не комета опашата
а война връхлита
предумишлена защита
ще взриви Земята

13.

ЕПИТАФИЯ

не зная друго
по-ненаранимо
от неграмотното сърце


ЕКЗИСТЕНЦИАЛНО

Любимото ми коте
уби
любимото ми птиче.
Не исках то да пее
затворниче във клетка.
Там на прозореца
го сграбчи
събори го от сребърната жица
където японските ми рози
въздъхнаха с листца.
Прегриза го през шията
и победоносно
с последния му стон
в краката ми го свлече.
Присви очи
любимото ми коте
и сладко ми измърка.
И оттогава
един и същ кошмар сънувам.
Сънувам, че съм котка
преследвана от хищна птица

ЛЕБЕДОВО ЕЗЕРО

В депресия съм
Не... не си в депресия
Във ваната си
И слушаш Чайковски
До самозабрава
Защото той е виновникът
за войната.
Слушахме го толкова дълго
и ето какво стана накрая
И Достоевски четяхме
и пак не разбрахме
какво е престъпление и какво 
наказание.
Каква война, боже
Какви пет рубли
Мъртвият вече
не може да каже
освободен ли е
или разстрелян.
В депресия съм, любими
Иначе щях да издухам
мехурчетата
от сапунени преспи
и те да политнат
бели целувки
и ти щеше да усетиш, че
моите розови пори
едва-едва дишат.


*
Смок под камъка
лежи
Снажен мъж трева
коси
Лумнала пчела
жужи
Цвят с разлистено
сърце
Кос запява 
сам-самин
Амин Амин Амин
Мир ли е или
война...


ДОКАТО СЕ СНИЖАВАТЕ
УЧЕТЕ КИТАЙСКИ

Сънувам тази нощ,
че съм китайка,
която тайно продължава
да пише стиховѐ.
Очите ми са блокчета
от йероглифи,
през процепите им
на цял екран съзирам
Сибирската тайга.
Под кедрите
опънала снага
е вечната тъга.


*
Краят на поезията
дойде.
Нямаше вече
война.
Нямаше и любов.
Бог се разплака
пред очите ми.
Опашката му
не спираше да расте.

Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 39, септември, 2022